Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Светослав Александров - статията е написана през март 2011 г. На 18 март 2011 г. космическият апарат „Месинджър” успешно влезе в орбита около Меркурий.  Независимо че Меркурий не е толкова вълнуващ за учените колкото например Марс, Европа или Титан, интерес към изследването му все пак има. Точно за това говорих на 17 март, неделя, по телевизия „Скат” в предаването „10-та степен по Рихтер”.

Днес ще ви запозная с мисията, предшестваща „Месинджър”. Меркурий бива посетен за пръв път от космически апарат през 1974 година. Името на този апарат е „Маринър 10”. В тази статия става въпрос точно за това – постиженията и успехите на „Маринър 10”. Макар че този космически апарат не навлиза в орбита, той успешно облита планетата три пъти и изпраща първите снимки на Меркурий от близък план.

 

Гравитационно подпомагане

 

През 50-те години на 20-ти век в литературата се появява интересна концепция – за полет до далечните планети чрез т.нар. метод на гравитационно подпомагане. Първият космически апарат, който използва този метод, е самият „Маринър 10”. Когато желаем да изпратим космически апарат до далечна планета, ние бихме могли да използваме тежкотоварна ракета и големи запаси от гориво на борда на космическия апарат. Знаем със сигурност, че тази концепция ще работи, но тя не е най-евтината и практична. Съществува и друг вариант. Космическият апарат може да бъде изстрелян и с обикновена ракета, при това без да е необходимо на борда му да има големи запаси от гориво. При този вариант космическият апарат облита други планети (преди крайната си цел), за да промени посоката на движение и скоростта си.  Тази опция излиза по-евтина, но и не само – позволява космическия апарат да бъде снабден с по-голямо количество научни инструменти. В противен случай, ако използваме първата концепция, на борда на апарата ще има толкова голямо количество гориво, че то ще утежни цялата система и няма да има място за инсталиране на много научни инструменти.

Светослав Александров - статията е преведена от английски език през март 2008 г. Изстрелването на космически апарат както до Венера, така и до Марс зависи както от ракетата Атлас-Центавър, така и от наличието на достатъчно средства. Атлас-Центавър е голяма въпросителна, но почти всеки се надява да бъде успешна ракета. Паркс посочва, че „лимитациите на бюджета за фискална година 1961 изключва възможността за изстрелване през 1962 г.“ на космически апарат който да задоволи всички изисквания на сложна сонда до Марс. Вместо това Лабораторията за реактивно движение предлага за 1962 година да се изпрати скромен апарат до Венера от класа Рейнджър.

 

Въпреки че малкия космически кораб от класа Рейнджър няма да е истински прототип на Маринър през 1964 г. той все още би бил осигурил отличен ранен тест на технологиите по това време. Ако Атлас-Центавър е успешно разработена през 1962 година ще може да бъде изпратен 885 килограмов кораб към Венера или 585 килограмов кораб към Марс. Рейнджър обаче тежи само 225 килограма. Тъй като не е ясна финансовата страна на въпроса Лабораторията за реактивно движение харесва идеята за изпращането на малка сонда до Венера през 1962 година като оставя големия марсиански/венериански Маринър за 1964 година.

 

Но вярвайки все пак че Атлас-Центавър ще е готова навреме от Офиса за развитието на космическите полети пренебрегват желанията за малка сонда на Лабораторията за реактивно движение и през юли 1960 година се предлага да бъде изпратена през 1962 година голяма сонда от класа Маринър-А към Венера след един тестов полет на ракетата. След още един тест през 1964 трябва да излети и по-голям апарат от типа Маринър-Б, ако възможностите позволяват - и със спускаем апарат. И така, администратор Гленан одобрява планетните проекти Маринър на 15 юли 1960 година само шест дена след като одобрява проучванията за три лунни мисии Аполо.

 

Светослав Александров - статията е написана през март 2008 г. Космическите сонди Вояджър осъществяват една от най-успешните мисии на НАСА. След повече от 30 години служба в космоса те успяха да посетят Юпитер и Сатурн и да изпратят детайлна информация за луните на тези гигантски планети. Вояджър 2 дори посети Уран и Нептун и до този момент е единственият космически кораб посещавал тези две планети. Днес човечеството все още не е посещавало планетите-джуджета Церера и Плутон и тази задача е оставена на текущите мисии Доун и Нови Хоризонти.

Днес сондите Вояджър продължават да функционират и да ни изпращат ценна информация за Слънчевата система. И Вояджър 1, и Вояджър 2 се намират зад орбитата на Плутон и вмомента навлизат в междузвездното пространство.

Светослав Александров - статията е преведена от английски език през март 2008 г. До 1960 година нито САЩ, нито СССР са били осъществили първия полет на човек в космоса. Независимо от това междупланетната програма постепенно приела своята окончателна форма за 60-те години. До август месец същата година в Лабораторията за реактивно движение на НАСА започнало проучването на план за междупланетен кораб на име Маринър Б с цел да изследва планетите Марс и Венера. Но през това време лунните проекти на НАСА стояли на преден план, а междупланетните – на заден. Само че разработката на космически кораб представлява само част от работата която трябва да се свърши за да има успешно междупланетно приключение.

 

Защото за да се изведе корабът на път към Луната, респ. към междупланетна траектория той има нужда от надеждна ракета. Всъщност възможностите на ракетите и тяхната надеждност предопределят типа на космическия кораб. А липсата на надеждни ракети с достатъчна товароподемност е проваляла опитите на НАСА от самото начало. Очевидно плановете за космически кораби изпреварвали възможностите на ракетите. Затова добре е да озаглавим тази първа статия „Каруцата преди коня“.