Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Тази снимка е направена на 20 юли 1978 година от спускаемия апарат на автоматичната междупланетна станция "Вайкинг 1", точно две години след кацането. Photo credit : NASA

11 юли 2016 г. 17:00 ч.

Светослав Александров. На 20-ти юли ще се навършат точно 40 години от първото в историята на космонавтиката кацане на Марс. Днес, цели четири десетилетия след благополучното спускане на "Вайкинг 1" в т.нар. Златна равнина (Chryse Planitia) на Червената планета, учените продължават да се чудят какво точно показват резултатите от изследванията. Някои изследователи от екипа на НАСА и до ден днешен вярват, че "Вайкинг 1" е открил живи организми.

В днешната статия ще ви разкажа любопитната история на марсианските изследователски мисии "Вайкинг".

Снимка на автоматичната междупланетна станция "ЕкзоМарс", която ще лети през 2016 година. Credit : ESA/B. Bethge

6 септември 2015 г. 11:52 ч.

Светослав Александров. Остават точно шест месеца до изстрелването на руско-европейската мисия "ЕкзоМарс 2016" - TGO (Trace Gas Orbiter). След като датата за изстрелване бе оповестена, а тя ще е 14 март 2016 година, време е да направя представяне на тази изключително интересна мисия. Още повече, че на нея ще има и българско участие!

Космическа мисия "Екзо Марс 2016" - Орбитър + демонстрационен спускаем модул е първата мисия от програма "ЕкзоМарс". Мисията се провежда съвместно от Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА). Самият космически апарат (автоматична междупланетна станция) е проектиран и построен от Европейската космическа агенция. Русия от своя страна предоставя ракетата-носител. Научните инструменти се предоставят по равно от Русия и ЕКА. Русия и ЕКА са пълноправни участници в проекта и всяка от страните ще има пълноценен достъп до всички получени научни данни от мисията.

22 юли 2012 г. 17:00 ч.

Светослав Александров. Марс определено е най-трудното небесно тяло за кацане сред всички планети от вътрешната Слънчева система и техните луни. Сравнително лесно е за един космически кораб, който се завръща от космоса, да кацне обратно на Земята с помощта на парашути. Кацането на Луната също не е толкова сложно и може да се постигне само със спирачни ракетни двигатели. Но Марс има много тънка атмосфера – атмосферното налягане е 100 пъти по-ниско от земното. Така атмосферата на Червената планета се оказва достатъчно дебела, че не може да бъде пренебрегната, но от друга страна е твърде тънка, за да се използват само парашути.

Затова от 40 години насам, откакто са първите опити за изпращането на спускаеми апарати към Марс, инженерите се опитват да измайсторят различни системи за спускане на научна апаратура на повърхността на Марс. И повечето от тези системи са изглеждали изумителни и дори налудничави – обвиване на спускаемите апарати в дунапрен за предпазването им при сблъсъка с повърхността, или пък спирачни въздушни възглавници, с които безпилотните сонди са подскачали като баскетболна топка на Марс. Много често се е случвало така, че тези инженерни измислици не са успявали да проработят, или резултатът е бил незадоволителен. Но се е случвало и обратното – всичко е сработвало както е било и при наземните изпитания, и стационарни спускаеми апарати и марсоходи са достигали успешно до повърхността на Марс, където са творяли научни чудеса. Тогава се е разбирало, че налудничавите идеи не са били чак толкова налудничави – а зад тях е стояла здрава инженерна мисъл.

14 февруари 2014 г. 17:30 ч.

Светослав Александров. Неочакваното възстановяване на лунохода "Нефритен заек" тази седмица, след като вече авторитетни китайски и западни медии го бяха обявили за мъртъв, ни напомня, че в космонавтиката чудеса се случват.

25 април 2012 г. 19:10 ч.

Светослав Александров. Следващият проект от възраждащата се научна космическа програма на Русия след успеха на големия телескоп „Спектр-Р” и неуспеха на „Фобос-Грунт” ще бъде изключително интересен и цели затвърждаването на страната в областта на космическата биология. Автоматичният космически апарат „Бион-М” може да излети още в края на настоящата 2012 година и по своята същност представлява възвращаем биоспътник с живи организми на борда. От интерес за българския читател е и фактът, че сред многобройната научна апаратура на борда ще лети и българският научен инструмент „РДЗ Б3-Бион-М” за изучаване на космически йонизиращи лъчения!

„Бион-М” бива конструиран във ФГУП ГНПРЦК „ЦСКБ-Прогресс” – гр. Самара в рамките на руската Федерална космическа програма. Той е предназначен за провеждане  на фундаментални и приложни научни изследвания в областта на космическата биология, физиология и биотехнология със завръщане на резултатите от експерименти на Земята. С други думи – автоматичният космически апарат „Бион-М” е възвращаем биоспътник.

В настоящия момент „Бион-М” е единственият построен космически апарат в целия свят, към който като част от научната програма ще летят и гризачи с цел изучаване на реакцията на организма и неговите системи: опорно-двигателна система, сърдечно-съдова система, нервна система, при действието на микрогравитация и изкуствена сила на тежестта. Ще бъде проучено и съвместното въздействие на микрогравитацията и космическата радиация върху организма. Днес използването на гризачи като опитни обекти при пилотираните космически полети до „Международната космическа станция” е недопустимо поради санитарни съображения.