Три изображения на Ултима Туле. Вляво: снимка, направена от цветната камера RALPH. В центъра: черно-бяла снимка с висока разделителна способност, заснета от камерата LORRI. Вдясно: комбинирано изображение, съставено на базата на данни от RALPH и LORRI. Photo credits : NASA TV/JHUAPL
2 януари 2019 г. 22:30 ч.
Светослав Александров. След като вчера автоматичната междупланетна станция "Ню Хърайзънс" влезе в историята на космонавтиката като първия човешки апарат, посетил небесно тяло отвъд орбитата на Плутон, днес първите снимки от това посещение бяха получени на Земята. На специална пресконференция, излъчена в 21:00 ч. българско време тази вечер, изображенията бяха официално публикувани.
Важно е да се подчертае, че на Земята са пристигнали само около 1% от записаните на борда снимки и данни. Ултима Туле се намира на 44 AU (астрономически единици) от нас. Една AU се равнява на 149 597 871 километра, колкото е средното разстояние между Земята и Слънцето. Това също така е еквивалентно на около шест светлинни часа. Радиосигналът от "Ню Хърайзънс" пътува в продължение на шест часа, а поради голямото разстояние данните се свалят със скорост 500 бита в секунда. Все едно сме се върнали с машина на времето в епохата на dial-up интернета с телефонни модеми - една снимка би се сваляла в продължение на часове. Тези първи изображения са с резолюция 140 m/pixel и са заснети от около 50 000 километра. Снимки, направени от по-близко разстояние, вече с резолюция 35 m/pixel, са също заснети, но те все още не са пристигнали на Земята. С тази скорост на свялане ще отнеме близо 20 месеца, преди всичко да се озове в ръцете на учените! Така че най-доброто предстои и тепърва ще го видим.
Но стига вече с обясненията за възможностите на "Ню Хърайзънс" - на Земята вече са пристигнали достатъчно снимки и данни, за да можем да направим важни заключения за Ултима Туле. Нека да обърнем внимание на най-детайлното изображение, с което разполагаме:
Credit: NASA/Johns Hopkins University Applied Physics Laboratory/Southwest Research Institute
Снимката категорично доказва, че Ултима Туле представлява контактна двойка. Подробно обяснение за контактните двойки е описано от Емили Лакдауола на страниците на Планетното общество. Ще е изненада мнозина от вас да научат, но двойните обекти са изключително често срещани в Слънчевата система. Най-често се срещат отделни двойки. Те са широко разпространени и в пояса на Куйпер, където се намира Ултима Туле. Истинският проблем е как точно се образуват контактните двойки: по какъв начин телата се сливат толкова нежно, че не се разрушават, а просто се слепват едни с други, запазвайки сферичната си форма?
Най-честата форма, която се среща при кометите, е двуделната форма. Даже Халеевата комета, която бе за пръв път посетена от космически апарати (европейската мисия "Гиото", съветските с българско участие "Вега 1" и "Вега 2", японските "Суисеи" и "Сакигаке" - всички те летяха през 80-те години на миналия век), има такава форма. Същото се отнася и за кометата Борели, както и за "Чурюмов-Герасименко", която през 2014 г. бе посетена от европейката мисия "Розета".
Според учените контактните двойки, като Ултима Туле, могат да се формират по следния начин: две небесни тела обикалят едно около друго, след което орбитите им се дестабилизират. Това не е задължително да е бърз процес - напротив, може да е бавен и внимателен, като обектите се сближават с много бавна скорост - например 80 cm/sec, което е еквивалентно на походката на малко дете.
Photo credits : NASA / JHUAPL / SwRI / James Tuttle Keane
Мисии като "Ню Хърайзънс" ни дават прекрасни доказателства за ранната еволюция на Слънчевата система - а обекти като Ултима Туле са отломки от тези най-ранни епохи. "Ню Хърайзънс е като машина на времето, завеждайки ни до рождеството на нашата Слънчева система", съобщава ученият Джеф Муур, част от геологичния и геофизичен екип на мисията. "Ние виждаме физически пример на началото на планетарното образуване, който е замръзнал във времето. Изучаването на Ултима Туле ни помага да разберем как планетите се образуват - както тези в нашата собствена Слънчева система, така и тези, обикалящи около други звезди в нашата Галактика".
Ето как се е формирала Ултима Туле според горната илюстрация: първо малки камъчета са агрегирали благодарение на гравитацията в два по-големи обекта. След това орбитите на обектите са се дестабилизирали и телата са се свързали, след като са осъществили контакт при скорост от около 80 cm/sec.
Нека сега се върнем върху общите характеристики на Ултима Туле, които научихме от първите снимки. На небесното тяло има по-светли и по-тъмни райони. Интересното е, че на мястото на свързване теренът е светъл. Също така е любопитно, че според първоначалната информация на Ултима Туле липсват ударни кратери, но пък вероятно има хълмове и хребети.
Какъв е цветът на повърхността на Ултима Туле?
Photo credits : NASA / JHUAPL / SwRI
... накратко казано, червен. Това е типично за Плутон и обектите от пояса на Куйпер. Червеният цвят се дължи на толини - изключително комплексни химични съединения. Те се образуват чрез ултравиолетовото слънчево лъчение, както и чрез космическите галактически лъчения, като простите вещества, които взаимодействат, за да се получат толини, са въглероден диоксид, метан, етан и азот. На Земята в днешно време подобни вещества не възникват, но е възможно да са съществували в далечното минало и дори да са предшественици на основните химични вещества, от които е възникнал животът.
Разгадана е мистерията за продължителността на денонощието на Ултима Туле. Обектът извършва една пълна обиколка около оста си за около 15 часа.
Това са най-основните неща, които научихме за Ултима Туле - при това говорим за научни сведения, събрани в рамките само на последните 24 часа! Най-интересното от мисията тепърва предстои. "Ню Хърайзънс" ще продължи да изпраща събраните от него данни в продължение на следващите 20 месеца. А след това? Екипът на мисията съобщава, че бордовите системи са в изправност и предвиждат още 15-20 години живот. Възможно е роботизираната станция да посети още един обект от пояса на Куйпер. Дали ще стане - предстои да видим! За да се случи, подобен обект трябва да бъде открит от наземните и космическите телескопи, при това е нужно да се намира на пътя на "Ню Хърайзънс". Ако такъв бъде намерен, научната програма на "Ню Хърайзънс" ще продължи и през следващото десетилетие.
Повече информация и снимки може да свалите от сайта на мисията към НАСА.