Автоматичната междупланетна станция "Касини" засне тази снимка на Дафнис на 16 януари 2017 г. Credit : NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute
20 януари 2017 г. 16:05 ч.
Светослав Александров. Намираме се в последните етапи на вълнуващата Космическа одисея около Сатурн. Автоматичната междупланетна станция "Касини" обикаля около планетата с пръстени от 1-ви юли 2004 година, но може би тепърва предстои да видим най-зашеметяващите снимки. На 30-ти ноември 2016 г. "Касини" влезе в нова орбита, която позволява на станцията да прави близки облитания на външната част на сатурновите пръстени, а от април месец до септември (когато ще е краят на мисията) "Касини" ще започне да минава между самите пръстени и планетата!
На 16 януари т.г. "Касини" премина премина съвсем близко до пръстените и успя да заснеме луната Дафнис. Това е доста мъничка луна - дължината й е около 8 километра. Това означава, че е голяма колкото Еверест, измерен от морското равнище до най-високата точка на върха.
Както сами виждате на горната снимка, Дафнис се намира в рамките на процеп между пръстените. Този процеп носи името Кийлър и дебелината му е 30-40 километра. Снимката може да ви заблуди. Казах по-горе, че Дафнис е голям 8 километра, а Кийлър е широк 30 км - не личи, че е така, напротив - изглежда, че Кийлър е голям приблизително колкото Дафнис. Но това е оптическа илюзия - "Касини" беше малко над равнината на пръстените, когато засне тази снимка и поради това процепът изглежда толкова малък. Ако "Касини" снимаше точно отгоре, процепът Кийлър щеше да изглежда няколко пъти по-голям от Дафнис.
Обърнете внимание на вълните в долната част на снимката. Това е невероятно явление, което няма как да не пробуди сред космическите ентусиасти силни чувства! Гравитацията на луната е тази, която придърпва материала от пръстените и поради това се получават тези накъдряния! Изключително сложно и красиво явление, което можем да видим само в близост до Сатурн.
Астрономът Фил Плейт обяснява (източник), че пръстените на Сатурн са изградени от безброй мънички частички от лед. Пръстените са много широки - главният от тях е с ширина 300 000 километра и би покрил три четвърти от разстоянието между Земята и Луната. Същевременно те са плоски и не са много високи. В определени региони височината им е само 10 метра. Пръстените имат процепи, които са се образували от луните. 325-километровият процеп Енке е създаден от луната Пан, а процепът Кийлър - от Дафнис.
За повече информация : НАСА